Спенс разкри истината за майката на сина си Петра (Емоционално писмо + Скандален чат между двамата)

„Не без сина ми“

Тези четири думи накратко описват отвореното писмо, с което рапърът Спенс се обърна към медиите.

Изпълнителят бе обвинен от бившата си половинка и майка на 3-годишния му син Максим – Петра, в „домашно насилие“. Заведеното от нея дело бе спечелено безапелационно от Спенс, след като бе доказано, че рапърът никога не е посягал физически на бившата си, а „вербалните обиди“ са били просто част от творчеството му и не са били адресирани до нея.

Петра обаче не спря войната срещу рапъра, а продължи да обикаля медиите и да го злепоставя.

Това провокира и отвореното писмо на Спенс. Към писмото е прикрепил и няколко скрийншота от чат, в който Петра признава за новия си приятел и намеренията му да осинови детето на Спенс.

Ето и емоционалната му изповед:

„Дълго време мълчах, преглъщах и търпях, по мой адрес да се излива помия, да се говорят неистини, откровени лъжи. Водеше ме единствено фактът, че съм баща на три деца и когато си баща, това освен най-голямото щастие на света, е и огромна отговорност. Но нещата вече преминаха добрия тон…

Едни хора ми казаха, че Спенс е “най-лошият” човек на света. Оказва се много лесно да се скриеш зад това и да раздаваш квалификации, пропуквайки важните детайли. А всички ние знаем, че дяволът се крие именно в тях. Когато хулиш и разпространяваш неистини или когато удобно и с лекота ги превръщаш в “пасквилчета” по мой адрес и когато децата ти ги четат, е редно и моят глас да бъде чут.      

Действително, спечелих делото, което бившата ми вече половинка г-жа Петра Вълчева заведе срещу мен за “домашно насилие“ по думите й, изразяващо се в акт на вербална агресия срещу нея, във време когато вече отдавна не бяхме заедно. Удобно премълчано от нея беше обстоятелството, че предмет на делото е “вербално насилие”, изречени думи, фрази, рапиране, които дори не са адресирани до нея, а не физическо посегателство.

И когато разпространяваш наляво и надясно, че съдят Спенс за “домашно насилие”, и когато той има деца не само от теб, е редно или поне възпитанието го изисква, да бъде направено това дребно уточнение. Всъщност, целта на повдигнатия от г-жа Вълчева правен спор бе да бъда дискредитиран, злепоставен, да бъде формирано погрешно обществено мнение за мен и по този начин да бъда уязвен и поставен в немилост, в последващия съдебен процес, отново заведен от нея.

Предмет на този спор е упражняването на родителските права за малкия ни син – Максим Найденов, въпреки че аз никога не съм оспорвал това майката да ги упражнява. Единственото, за което съм настоявал, е да имам осигурен контакт с детето, за да запазим и поддържаме силната връзка помежду ни.

Целта е ясна –  да бъда тотално очернен, да бъде изкаран “лош” и тотално “непригоден” родител. Да бъдат силно ограничени, дори изобщо забранени контактите със сина ми. Пределно ми е ясно и като отговорен баща съзнавам, че дете на 3-годишна възраст има нужда много повече от майка си и аз не го оспорвам. Все пак повече от всичко искам синът ми да е щастлив.

Удобно забравено от г-жа Вълчева е и обстоятелството, че когато бяхме в добри отношения, аз взимах Максим и прекарвахме време само двамата и се грижех почти изцяло за него. Сега да се твърди, че съм “най-черният” на света. Да ми се дават само за по 2 часа да видя детето си през деня и то в присъствието й, и когато е в разположение на духа, е меко казано неприемливо за мен.

Още повече, когато това се случва веднъж на два-три месеца. Услужливо не се споменава името на новия й авер – пловдивския бизнесмен Веселин Кавръков. И за да е ясна цялата картинка, искам да попитам: Вярно ли е, че г –жа Вълчева се премести в гр. Пловдив през м. май 2020 год., а съпругата му е починала януари същата година? Както и вярно ли е, че е мераклия да осинови сина ми?

• 

• 

• 

• 

Във връзка с местоживеенето ми…

На мен, както и на широката аудитория, не ни стана ясно, къде живея аз? Приютен ли съм от настоящата си приятелка /41-годишна/ или пък обитавам къщата, която г-жа Вълчева ми е купила за 50 000 лв.? Отново, едно малко уточнение. Към ден-днешен тази къща, която при покупката беше една руина, струва двойно повече, благодарение единствено и само на мен, на непрестанния ми труд през последните 3 години, материалите, които вложих там.

Междувпрочем всички съседи ще потвърдят това. Така че, като собственик на ½ идеална част, инвестицията на г-жа Вълчева е защитена. Отделно от това, макар къщата да е закупена с кредит, изтеглен на името на бившата ми, същият изплащам аз и в размер по-голям от полагащата ми се половина. Всичко това, тя отново удобно премълчава от всички Вас.

Уважавам журналистиката, когато тя е обективна, затова няма да падам на нивото на поръчковите журналисти. Но само едно искам да попитам тези хора – когато считаш себе си за професионалист, обективно търсещ истината, не следва ли да се потърси и другата гледна точка на нещата? Не следва ли да се опиташ да провериш “подхрълящата” ти се злонамерена информация от няколко различни източника и подплатена ли е с нещо?

Вярно ли е, че майката на г-жа Вълчева е Павлина Живкова – известен и ерудиран журналист, пишещ за сериозни издания? Или просто на колегиална основа, сляпо ще преповториш неистини, с угрозата да си забравил, че колкото пъти да изречеш една лъжа, тя никога няма да се превърне в истина!

Едно е почти сигурно – когато използваш кофата за боклук, за да хвърлиш там дрешките и хляба, купен с любов от мен за сина ми, няма как да успокоиш съвестта си, и жертвата да си ти. Как иначе ще излезе, че Спенс не е купил нищо на сина си? Поне дрешката можеше да дариш на майка в нужда…

• 

И тъй като смятам, че заиграването с толкова деликатни въпроси не е в интерес на децата ми, най-вече за 3-годишния Максим, ще кажа едно. За най-голямо съжаление на г-жа Вълчева и семейството й, която междувпрочем уважавам и към която имам добро отношение, общото ни дете ще носи моите имена – Максим Станиславов Найденов.

За правото да бъда в живота му и той да ме познава, въпреки щенията на майка му, искам да расте с обичта и закрилата на по-големите си брат и сестра. Ще се боря и съм готов да платя всяка цена, в това число достойнството ми да не бъде пощадено, дори да няма пощада и за най-близките ми хора!

За финал, искам да кажа, че интрото на първия ми албум “По-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката, слушайте албума на Спеснята” е по-актуално отвсякога! Задръжте рестото, както и скрийншотовете. И не забравяйте, че злобата кара човек да кашля, а когато кашляш, те свалят от самолета… помниш ли?