ТЪЖНО! Веско Маринов дарявал кръв, за да има какво да яде

Тежък живот е имал на младини Веселин Маринов, става ясно от автобиографичната му книга „От любов“. В нея той разказва как в студентските си години е нямал пукнат лев и му се е налагало да дарява кръв, за да има какво да яде.

Веселин Маринов два пъти е минавал под венчило и определя последната жена в живота си – Веселина, за голямата си любов, но една друга е изиграла най-важната роля в живота му.

20-годишният Веско решил случайно да се запише да учи в музикалната академия, пише „Уикенд“.

Единственият начин да оцелява финансово по време на студентските си години в столицата, бил да заживее в общежитие. Оказало се, че месеци по-рано всички легла били заети, а пари за квартира Веско нямал. Впечатлен от отчаянието му, комсомолският секретар Виктор намерил изход от ситуацията и го върнал от вратата.

„Чакай, чакай малко. Има свободно легло при двама монголци, но никой не иска да спи там, защото е почти невъзможно. Водят много скотски начин на живот”, предложил му Виктор. Веско обаче се съгласил и отишъл в общежитието. Едва когато пристъпил прага на вратата, се убедил, че човекът бил напълно прав. Първият си ден в общежитието му оставил спомени за цял живот.

„Още като завих по коридора, ме блъсна ужасна миризма, не можех дъх да си поема. Оказа се, че монголците си носят сушено агнешко месо, държат го в куфарите си и си режат по малко. Не използваха нашето олио, масло и зехтин, а готвеха с овча лой. Няма как да обясня на какво мирише, няма миризма, с която да сравня онова, което се носеше във въздуха. На старо, на гранясало, в стаите жега, а това нещо миришеше, направо не се живееше. Помня, че единият се казваше Тапир”, разказва изпълнителят. След години Веско имал гастрол в Монголия и видял реалността с очите си.

Гладните студентски години обаче му дали най-големите уроци в живота му. За да преживява, Веско дарявал кръв, не си купувал билети за трамвая, а стоял в средата на мотрисата и пътувал с повишено внимание, защото всяка стотинка му била разпределена. Той не можел да си позволи дори храната в студентския стол и си купувал шкембе чорба с две филийки хляб за 6 стотинки.

„Сигурно съм изял 1000 или повече чорби. Оттогава не съм докосвал шкембе-чорба. Бедни години, много бедни, но те учат на много неща. Почваш да разбираш цената на всичко”, философства днес музикантът.