Боксьора от „Братя” работил като келнер в рум сервиз (Леарт Докле потомък на цар Иван Асен II)

0

- Advertisement -

Боксьора от новия сериал „Братя” по Нова тв е работил като момче от рум сервиза в столичен хотел. Той разнасял напитки и храни по стаите на гостите. Тогава актьорът Леарт Докле, чийто български корени по бащина линия датират от времето на цар Иван Асен II, а майка му е „албанската Лили Иванова”, имал преживяване, което го накарало сериозно да се замисли какво иска да прави с живота си.

„Една жена, която работеше с мен, сподели, че някога е искала да стане актриса, но така и нищо не се е получило. Ужасих се, че може би и мен ме чака същото, и здравата започнах да се подготвям за театралната академия”, споделя Леарт Докле пред „Уикенд“.

Малко преди това той имал отрезвяващо преживяване и в САЩ. Бъдещият актьор заминал при голямата си сестра – художник и адвокат, и зет си – уебдизайнер в Нюйорския университет, с идеята да работи една година и да се пробва пак на изпитите в НАТФИЗ. Първият път го скъсали. Леарт е казвал, че се подготвял кратко време и се явил с доста голямо самочувствие. „Бях убеден, че ще ме приемат, и като ме скъсаха на втория кръг, не можех да повярвам, целият ми свят се срина. Започнах да се съмнявам в себе си, хората около мен също бяха разочаровани, но това се оказа много полезно”, казвал е Леарт.

„Здравей, Лаерт!”, посрещнал го Стефан Данаилов на първото му явяване на изпитите в НАТФИЗ. Поздравът на големия актьор бил препратка към Шекспировия герой Лаерт. Бъдещият актьор веднага го поправил, че е Леарт. Той винаги е искал да играе името си. Едва ли тогава е допускал, че ще получи този шанс.

Актьорът, който днес е на 29 години, преди време изигра Лаерт в Народния театър „Иван Вазов”.

Леарт е кръстен на Шекспировия герой. Вероятно идеята е на баща му Зераудин Докле, който е един от най-известните театрални режисьори в Албания.

„Родителите ми разменили местата на буквите „а” и „е” и ме нарекли Леарт. На албански означава „роден в злато”, сподел актьорът. И действително изглежда така. По линия на Докле-старши той е с български корени, датиращи от времето на цар Иван Асен II. Документирани са, тъй като един от прародителите му е бил писар и водел дневник на планинското село Борйе, намиращо се в днешна Албания, откъдето тръгва семейната история на Докле. „А фамилията ни Докле идва от архаичната българска дума „докле”, която означава „докато”. Като в известната фолклорна песен „Докле е младост”, обяснява звездата от сериала „Братя”.

Майката на Леарт е родена в Нарта и е с гръцки корени. Клеопатра Докле е „албанската Лили Иванова”, както я определя синът й. Тя има впечатляваща музикална кариера. Малката й дъщеря Боряна – сестра на Леарт, е тръгнала по нейните стъпки и дори стига до финал на „Гласът на Албания”. Голямата сестра пък от години живее и работи в САЩ. Леарт бил 10-годишен, когато с цялото му семейство се преместили в България.

Леарт решава да стане актьор още като дете. Затова и било голяма неприятната изненада, когато първият път не го приели в НАТФИЗ. Вариант Б нямал. Решил да замине при голямата си сестра и зет си в САЩ. Идеята била да работи една година, да си усъвършенства английския език и да се върне за нов опит в НАТФИЗ.

Един ден зет му му споделил: „Лео, виж какво – аз, когато пристигнах тук, ми се наложи 7 години да работя това – барман и сервитьор. Абсолютно ти забранявам и не искам това да бъде твоят път, защото ти имаш твоя личен път, твоя талант, възможности и искам да се фокусираш изцяло върху това… Моля те, не вдигай ръце от мечтите си и се бори!”.

Леарт се върнал в България. „Реших, че е по-добре да съм сервитьор в България, отколкото помощник-сервитьор в Америка”, казва той.

И ето го отново в България. Започнал в рум сервиз в хотел в София. Негова колежка разбрала, че иска да става актьор. Една вечер, когато се хранели с другите, тя му споделила, че също имала такава мечта, като дете дори била в актьорска школа, но „така, де”. „Някак си забих поглед в себе си… И една небивала ярост се надигна в мен. Казах си: „Или се хващам за реверите, стягам се и си гоня целите докрай, или пътищата са пред очите ми” Ще си бъда келнер до край”.

Леарт успява. При второто си кандидатстване в НАТФИЗ е първи приет. Той завършва класа на проф. Пламен Марков. Дипломира се като най-добрия студент на випуска. „Човек, като си даде сметка за някои неща, като си пренареди пъзела и предприеме необходимите стъпки, спрямо научените уроци, нещата се нареждат и фокусът е ясен”, споделя Леарт.

Прегледана: 2463

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече