- Advertisement -
Петя Бончева е сред топ красавиците на новата генерация български актьори. Талантливата варненка влезе в полезрението на зрителите първо като водеща на БНТ2, а после и като звезда на сериала „Пътят на честта”. В хитовата сага на Нова телевизия тя изпълнява ролята на Симона – жена, насилвана от мъжа си Димитър и тормозена от злата си свекърва Бонка.
„Уикенд” се свърза с 28-годишната хубавица и я разпита надълго и широко за най-актуалния й професионален ангажимент, но и за много други неща. В хода на разговора стана дума и за личния й живот и за коварния здравословен проблем, с който се е сблъскала, докато била студентка във втори курс.
– Петя, снимате ли още „Пътят на честта” или вече сте във ваканция?
– Текат последните снимачни дни на сериала „Пътят на честта” за 2019-а. Дано догодина пак да работим по него. Всички в екипа се надяваме да има още сезони на продукцията, тъй като рейтингът е доста висок, направо отличен. Докато съм ангажирана със сагата, живея в квартирата ми в София.
– Как получихте ролята на Симона в сериала?
– Бях в родния ми град Варна. Пийвах си биричка на плажа със заровени в пясъка крака, когато ми се обади Бети Радева. Тя ми предложи да се явя на кастинг за една хубава и много женска роля. Послушах, явих се. Беше видео кастинг – трябваше да заснема и изпратя две видеа. Не очаквах да бъда одобрена, особено след като мина известно време и нямах отговор. Но ето че нещата се случиха.
– Допада ли ви ролята?
– В самото начало ми беше дадена една характеристика, според която героинята е доста далеч от мен самата като човек и като разбирания за живота. Впоследствие, след като се разви образът, се почувствах много уютно като Симона. Харесвам ролята си и твърдо мога да кажа, че е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало до момента. Имам много интересни случки, откакто играя в сериала „Пътят на честта”. Редовно ми подвикват „Симонооо!“ по улиците, случайно срещнати хора ми дават съвети за спасение от кошмарен брак и зла свекърва. Веднъж пътувайки към НДК, ме спря някаква жена. Каза, че иска да й бъда снаха, а тя да е моята Бонка (свекървата на Петя в „Пътят на честта” – б. р.). Направо се разтреперих от това, което чух. Беше си зловещо.
– Срещате ли трудности по време на снимките?
– В началото не знаех с какво ще се сблъскам. Както споменах, разполагах само с кратка характеристика на героинята, в която имаше опорни точки и ключови думи, но нищо повече – нищо, подсказващо, какво ще се случи по сценарий. Образът на Симона е изтъкан от наболели национални проблеми. Трудностите ми с изиграването бяха свързани с това, че в живота си аз не съм се спречквала с насилник. Трябваше да усетя, да разбера какво е страхът. А както казва професорът ми Дора Рускова от НАТФИЗ: „Страхът не ходи до теб, зад теб или пред теб, той ходи вътре в теб“. Беше велик момент, когато ми го заяви. Почувствах се така, все едно съм успяла да дешифрирам енигма.
– Героинята ви е малтретирана от съпруга си и тормозена от властната си свекърва. Не са ли прекалено тежки такива сцени за вас?
– Преди да започнем снимките по някоя сцена, имаме период, в който се съсредоточаваме и обсъждаме с режисьора и партньора ми Благовест Благоев. Обмисляме нещата, дори изиграваме предварително насилието. Трябва да се преживее това, да мине през теб… Беше ми много трудно, защото страхът и срамът на насилваната Симона са далеч, далеч от мен самата – както вече ви казах, в реалния си живот аз не съм се сблъсквала с подобно отношение. След побоя, който беше много тежка сцена, дори рухнах. Дълго време ми беше необходимо, за да вляза отново в релси. Много тежко емоционално преживяване! Свършихме снимки към 23,30 часа и се молех майка ми да не спи, да си вдигне телефона. Е, спеше, но вдигна. И ми каза: „Пак ли, майче, я преживяваш твоята Симона? Запомни, това е само сериал!”. С партньора ми Благовест се разбираме прекрасно. Помагаме си взаимно и се подкрепяме.
– Вашият съвет към жените, жертви на насилие?
– Вярвам, че всяка жертва трябва да намери сили да преодолее страха и срама си и да даде гласност на ситуацията, за да избегне фатални последствия.
– Певицата Мариана Попова скочи във фейсбук срещу сценаристите на „Пътят на честта” заради сцена с мъжа й Веселин Плачков, в която се шмърка кока сред платени момичета. Разбираема ли е за вас реакцията й?
– „Пътят на честта” е филм. За да присъства това, което казвате, в сценария, явно си има причина. Неслучайно интересът е толкова голям.
– Какви са другите ви актьорски ангажименти?
– Участвам в невероятния театрален спектакъл „Апарт”. Ще го играем сега на 12 декември в театър „Азарян”. Харесвам много киното, защото то е изкуство, което трябва да се преживее и да мине през теб. В театъра похватите са други, но и това изкуство е прекрасно. Отдала съм се и на двете. За мен беше предизвикателство да участвам в „Пътят на честта”.
– Кога решихте да станете актриса?
– Брат ми ме запали – той много обичаше да гледа кино. Съревновавахме се кой знае повече филми и актьори. В началото по-скоро исках да стана режисьор, но след това реших друго. Мама и татко ме записаха в актьорска школа, където беше супер. Мечтаех да участвам във филми на Тарантино и Педро Алмодовар. Засега съм стигнала само до нивото да нося тениски с ликовете им, но ще напредна (смее се). Радвам се, че животът ми се разви така, че съм актриса.
– Само като актриса ли сте работила?
– Бях много малка, когато почистих двора на съседа от паднали листа. Той ми даде 2 лева, които в моите детски очи си бяха доста пари. През годините съм се занимавала с подрастващи – умея да общувам с тях. Бях преподавател във Варна в школа по изкуствата, бях в театър за деца. 2 години съм била водеща в БНТ2 – във варненския телевизионен център. Прекрасен период от живота ми е това, куп неща научих. После заминах за София и пак се занимавах с деца. Където съм работила, винаги мога да се върна отново, ако реша.
– Къде живеете повече – в София или във Варна?
– С единия крак съм в София, с другия – край морето. Не ми пречи пътуването, дори напротив. Чувствам се прекрасно да живея по този начин. Преди да започнат снимките за сериала се бях установила във Варна, но това, че често трябваше да идвам в столицата по никакъв начин не ми се е отразило на работата, на живота и на отношенията с близките ми. Всички около мен подхождат с търпение и разбиране, подкрепят ме.
– Има ли мъж до вас?
– Да, от 4 години сме заедно. Засега обаче не съм на етапа да искам брак и дете.
– Несподелена любов?
– Кой не е имал? Преживях я, вече е в миналото. Аз лично драмите в живота си съм ги преодолявала със смях и усмивки.
– Кой се грижи за домашния ви любимец, докато сте в София?
– Докато съм разкрачена между Варна и София, домашният ми любимец превърна прекрасния ми апартамент в Багдад (смее се). Това е неговият начин да покаже раздразнението си, че го оставям за няколко дни. В момента дори нямаме диван – кучето го изяде. Липсвам му страшно, приятелят ми се грижи за него.
– Родителите ви с какво се занимават?
– Баща ми беше юрист. Майка ми е мениджър.
– Колко са татусите ви?
– Три – на плешката, на крака и рамото. Първия го направих на 17 години.
– Спортувате ли?
– Да, когато мога. Спортът ми действа доста разтоварващо. От пренатоварване при тичане съм си разтягала сухожилие на крака.
– Сблъсквала ли сте се с по-сериозни здравословни проблеми?
– Дори съм лежала в болница. Направиха ми козметична операция на гласните връзки – имах доброкачествени тумори. Година и половина бях останала без глас. Случи се, когато бях във втори курс студентка.
– Пороци имате ли?
– Забавлявам се, но винаги с мярка. И задължително с хора, които обичам.
