Фолк дивата Еманеула: Най-трудният момент в живота ми бе, когато поискаха да отнемат сина ми Митко

Името на зеленооката певица винаги е било синоним на скандал. Тя често попада в епицентъра на емоциите по два начина – с любовните си връзки и с хитовете, които бълва един след друг. Чаровницата на два пъти се разминава с брака, но въпреки това продължава да вярва в любовта, която среща преди време в лицето на приятеля си Мартин.

Емануела има двама синове от различни бащи. Големият е на 19 години и е почти самостоятелен мъж. Малкият е едва 4-годишен. Той е плод на любовта й с Димитър Динев – син на бизнесмена-мултимилионер Динко Динев. За съжаление и тази връзка на певицата не просъществува дълго. И макар че се разделиха като приятели, малко след това разпалиха семейна война за попечителство върху Димитър-джуниър.  

На 8 ноември Емануела отбеляза двоен празник – рожден ден и имен ден в едно. В Лондон звездата на фолка вдигна наздравици за поредното си порастване в един от най-популярните ресторанти на нашите емигранти „Уникат -2”. Часове преди да полети за участие, певицата сподели пред „Уикенд”, че се чувства щастлива на острова, където всеки втори посетител на заведението знаел най-новата й песен и я поръчвал по няколко пъти за изпълнение.

– Какво се пожелахте навръх рождения си ден?
– Вече няколко години си пожелавам все едно и също нещо, което не се сбъдва обаче. Дори си мисля, че ще спра да си пожелавам разни неща, а ще чакам да видя какво ще дойде. Дори душата ми да иска нещо, ще мълча, ще го пазя в тайна за себе си, та белким се сбъдне.

– Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план? Какво успяхте и какво не успяхте да свършите?
– Аз съм от хората, които не си правят равносметка какво е станало и какво не е. Каквото и да се е случило, продължавам да гледам напред и да не въртя глава назад, за да не се спъна в спомен. Непрекъснато обмислям нови проекти, записвам песни, снимам клипове, пътувам по участия у нас и по света. Непрекъснато снимам. Получавам много покани за ангажименти в най-хитовите заведения. Професионалният ми живот върви отлично. Записах няколко песни, които са успешни. Това си личи по реакцията на феновете. В личен план при мен няма нови неща. Там успехи нямам, май…

– Имате ли незабравим рожден ден?
– Не съм от хората, които обичат рождения си ден. Той съвпада с имения ми, защото съм родена на 8 ноември, когато Българската православна църква отбелязва Свети Арахангел Михаил. Имало е години, в които не съм го празнувала. Напоследък взех да го харесвам, защото съм на участия и там винаги получавам изненади от организаторите и почитателите на концертите ми. Бих казала, че последните години все някой друг организира рождения ми ден. Никога не съм настроена за празник, но после настроението ми идва и съм щастлива. Е, имала съм и рождени дни с настроение, но тогава пък винаги са се намирали хора, които да ми го развалят. Да направят така, че сърцето ми да бъде разбито…

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на вашите близки какво искате за рождения си ден или обичате изненадите?
– Не бих казала, че държа на материалните подаръци на всяка цена. Харесвам изненадите. Приятелят ми Мартин ме изненада с изключителен красив букет от рози под формата на сърце. Бях на участие, а на финала организаторите ми поднесоха невероятно красива торта. Такива жестове ме впечатляват. Иначе си мисля, че жената не бива да получава подаръци само на рождения си ден. Това хората, които държат на нея, трябва да го правят всеки ден. Мога и сама да си плащам сметките, както се казва, но все пак обичам да ми подаряват малки и скъпи неща. Така се чувствам жена, така се усещам специална.

– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Хубавите ми моменти са два – раждането на моите синове. Това са двата момента, в които съм била напълно щастлива с цялата си душа. Най-лошите периоди в живота ми са тези, в който някой се опитва да вземе малкия ми син. Боря се и много преживявам нещата. Адвокатите са ме посъветвали да не коментирам ситуацията, докато не свършат делата. Следващото е чак след една календарна година. Не се знае дали ще е последното. Това е много болна тема за мен.

– Притеснявате ли се от старостта?
– Не, защото с годините поумнявам. Почвам да виждам нещата от живота под правилния ъгъл и да преценявам какво точно искам, което е много важно. Забелязвам, че почвам да се разделям с хора, които са спирали развитието ми, които са ми пречели с нещо, които са тормозели душата ми. А на много такива съм вярвала и съм се раздавала за тях безрезервно. С времето ми се иска да живея нормално, спокойно и без излишни разправии. Виждам, че някои разпри са ми били ненужни в живота, но съм минала и през тях. Наясно съм, че човек не може да живее напълно спокойно, без в живота му да се намърдат вредители. Въпросът е да ги преценим навреме, да ги разкараме и да продължим напред, за да е леко на душата ти.

– Как виждате себе си след 10 години?
– Като сега. Харесвам животът си на сцената, харесвам и себе си. Не зная след 10 години дали ще съм все така сексапилна, но ще поддържам вид. При всички случаи ще съм на сцената, макар да си давам сметка, че за този период ще се появи ново поколение с нов музикален вкус. Ще се радвам, ако мога да се впиша адекватно под прожекторите. Като дух и емоции ще си бъда същата Емануела. Повече деца не искам да имам. Смятам да си остана с моите две момчета, които са от двама различни мъже. Остава да родя трето дете от трети мъж… Това би довело до допълнителни проблеми, а аз вече не искам да влизам в разправи и битки. Иначе харесвам децата и съветвам хората да раждат колкото си искат, но бащата да е един. Когато са от различни татковици, се получават комплекси. Но нека не се заричам. Както се казва: „Нищо не се знае в живота”. Иначе децата са най-хубавото нещо. Дай Боже, всеки да има, защото доста семейства страдат от това, че нямат.

– Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в книгите и киното?
– До преди известно време не вярвах. Но вече съм на път да променя мнението си, макар да зная, че на моменти любовта е болезнена, направо гадна, отмъстителна и долна. Харесвам се, когато съм влюбена, когато обичам. В такива моменти човек лети. Е, после следва приземяване…(смее се – б.а.)

– Предопределена ли е съдбата на всеки от нас? Вие самата усещала ли сте намесата й?
– Определено. За мен всичко е съдба. Имаше един филм „Знак на съдбата”, който е много поучителен, защото представя случки от реалния ни живот с подсказки, за какво да се готвим, какво ни предстои. Важно е да разберем какво ни се подсказва, когато нещо ни се казва. Аз самата не мога да разчитам правилно знаците, за това често ходя на „поправителен изпит”, т.е. едно и също нещо ми се случва по няколко пъти.

– Мечтаете ли?
– Моите мечти са много скучни. Веднъж приятел сподели следното: „Моите мечти са моите най-големи разочарования”. Е, и при мен, за съжаление, се оказа така!